17 септември 2016 | 15:08

Ина Ананиева: Няма такава емоция като на олимпиада

снимка: Guliver/Getty Images
размер:
Ина Ананиева остава треньор на националния отбор по художествена гимнастика. След като тя изведе Михаела Маевска, Ренета Камберова, Хриси Тодорова, Цвети Найденова и Любомира Казанова до бронзови медали от олимпиадата в Рио, нашата федерация се разбра с нея да води и новите грации по пътя към олимпиадата в Токио след 4 години. За целта Ина ще изгради нов ансамбъл, в който най-вероятно ще остане само Любомира. Преди да започне работа, обаче Ананиева се наслаждава на почивката, обръща внимание на семейството си. "Стандарт" се свърза с нея, за да разкаже повече за емоциите в Рио, както и за бъдещето.

- Мина почти 1 месец след олимпиадата в Рио. Осъзнахте ли какво направихте и как усещате Игрите сега?
- Сега вече съм по-спокойно, отпочинала. Осъзнахме какво направихме още там. Това беше нашата мечта, момичетата да вземат медал от олимпийските игри и да приключат кариерите си по най-добрия начин. Да нямат липса на медали в колекцията си. Тежко ни беше още преди 7 години, когато събрахме отбора, тежко ни беше и до последния ден. По никакъв начин не сме имали леки състезания за това време.

- Разкажете как мина самата подготовка за преди Рио?
- Направихме много хубав лагер. Бяхме в градчето Флорианополис. Аз бях на семинар миналата година там. Страхотни хора ни посрещнаха. Лагерът ни мина изключително спокойно. Самата Илияна Раева всяваше една увереност в абсолютно всички хора, както в ансамбъла, така и в индивидуалното. Да, беше тежко за момичетата, защото им предстои най-голямото състезание. Но чисто емоционално,
психически по никакъв начин не товарихме момичетата
Този лагер беше един ключ към доброто представяне на олимпиадата. Общо взето, цялата година ни беше тежка. Не само краят.
Награждаване на ансамбъла по художествена гимнастика 
- С какви хора се срещнахте в този град?
- Чак такъв близък контакт с всички, които ни дойдоха на гости там - кмета, момичетата от местния клуб. Имали сме кратки разговори. Но те бяха изключително отворени и горди, че ние сме избрали точно това място за нашия лагер, защото те знаеха, че ние сме световни шампионки, европейски. Те ни посрещаха с огромна топлина. Предоставяха ни всичко в хотела, храната беше на страхотно ниво. Изключително добри и топли хора.

- След това като отидохте в селото, как видяхте обстановката? Имаше много коментари по тази тема и основно за краденето.
- Ние бяхме късметлийки, че отидохме втората седмица и реално пропуснахме големите драми. Доста от нещата бяха пооправени вече ние като дойдохме. Бяха ни предупредили нищо да не оставяме по стаите, тъй като знаете за случаите с изчезнали телефони или други неща. Ние се смеехме, защото си носихме целия багаж на гръб от сутрин до вечер. Накрая вече се изморихме да мъкнем всички сакове, куфари с нас. И заключвахме всичко после. Но иначе всичко като организация за нас беше спазено. Не сме имали проблеми с транспорта. За графиците за тренировки също. Специално за второто мисля, че в Рио и МОК нямат отношение. Графиците се правят от нашата международна федерация по художествена гимнастика.

- Напрежението растеше ли с наближаване на олимпиадата?
- Спокойни не бяха и за секунда. До последния елемент от последното съчетание също. Естествено, че имаше напрежение, това е форум, който се чака 4 години.
Ние бяхме един страхотен екип, който си помагаше непрекъснато
Ако усетехме някаква нервност в някоя от нас, гледахме да тушираме нещата. И за това успяхме.

- Имаше много сълзи след състезанието, дали от радост или мъка. Как това се отразява на състезатели и треньори?
- Всичко това, което се случи в Рио, няма как да се сравни със Световната купа или световно първенство, европейско и т.н. Може би за това повечето отбори вече, приключвайки това състезание, си отдъхват. На всеки по някакъв начин това напрежение изби.

- Какво е твоето мнение за представянето на Невяна Владинова, изненада ли бе класирането й?
- Честно казано, това, което видях при нея като подготовка преди Рио, ме накара да съм сигурна, че тя ще покаже страхотни неща. Неви постигна върхова форма и ставаше все по-уверена в себе си и в това, което прави на килима. Съжалявам, че не й стигнаха силите накрая да издържи и последното съчетание, което щеше да я класира пета, което щеше да е уникално постижение. Знам, че тя остава за следващата олимпиада и се надявам тепърва тя да постига още.

- Безспорно българският спорт минава през труден период. Как обаче си обяснявате негативните коментари за родните състезатели, че са "туристи", че за нищо не стават и т.н.?
- Не смятам, че само спортът е проблемът на България. Казвала съм го и преди, каквато държавата - такъв и спортът. Няма как хората да очакват някакви невероятни резултати. Дори пак е нещо, тъй като имаме с един медал повече от олимпиадата в Лондон. Общо взето, очакванията бяха 1 медал, ако някой случайно вземе. А ние успяхме 3. Такова ни е нивото, толкова медали ще имаме.

- Колко е важна подкрепата от Fibank?
- Те вече 3 години мисля, че са ни партньори. Страхотни са. Помагат ни много, за Световната купа.
Fibank бяха направили суперреклами
с момичетата

Една невероятна подкрепа имаме от тях, надявам се и за в бъдеще.

- Какво ви каза дъщеря ви за олимпиада?
- Алексана сега стана трети клас. За съжаление през последните години семейството остана на заден план. Тази година аз имах четири лагера, всекидневни тренировки. Потърпевши са изцяло семейството. Тя с години свикна, горда е с това, което правя. Но винаги съм там с нея на 15 септември. Тя беше много сладка, тъй като ми писа още в събота вечерта след полуфинала, когато не се представихме много добре. И написа: "Мамо, мамо, не се ядосвай. Утре е по-важно, нали почвате от нулата. Утре е важният ден". Тя явно е усещала. Колкото по-голяма става тя, връзката се засилва все повече и има нужда от мен.

- Разкажете за новия ансамбъл. В момента са 10 те. Има ли срокове кога трябва той да бъде оформен?
- Не сме си поставили дати кога точно ще освободим някого. Аз съм за да има 7-8 момичета, защото все още не познавам добре тяхната работа. Може би

ще имам време да поработя

с грациите
до Нова година

Може би през 2017 година ще ги има тези 7-8 момичета, с които ще започнем. Но ми е доста трудно, защото всяка една от тях е много талантлива.
Награждаване на ансамбъла по художествена гимнастика 
- А с досегашните момичета от ансамбъла уговорихте ли се да си правите сбирки?
- Сега такъв е периодът, че ние пак сме постоянно заедно. Почти през ден има награждавания, церемонии, някъде ни канят.

- Те решиха ли какво ще правят?
- Все още се наслаждават на почивката.

- Каква е твоята лична цел след 4 година?
- Винаги целта ми е медал. Наясно съм, че сега летвата е вдигната много високо. Очакванията ще бъдат големи. Има и световно първенство у нас през 2018 години. Но не трябва да насилваме нещата. Видяхте, че на този отбор му трябваха 7 години, за да стигне до медала. Дано на новия да стане още на първата олимпиада. Но доста вода ще изтече до тогава.

Коментари

Trixie1

14 октомври 2016 | 06:27 Mighty useful. Make no mistake, I appaceirte it.

Добави коментар

Новини »

виж още

Анкета

Колко медала ще вземе България от Игрите в Рио?